замил съм

Речник на българския език

1. замил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замил съм е производна форма на замия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. замил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

замил съм е производна форма на замия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).