замилвал

Речник на българския език

1. замилвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замилвал е производна форма на замилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замилвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замилвал е производна форма на замилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. замилвал — мин. деят. св. прич. м. р.

замилвал е производна форма на замилвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. замилвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

замилвал е производна форма на замилвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).