замил

Речник на българския език

1. замил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замил е производна форма на замия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замил — мин. деят. св. прич. м. р.

замил е производна форма на замия (мин. деят. св. прич. м. р.).