замечта

Речник на българския език

1. замечта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

замечта е производна форма на замечтая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. замечта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

замечта е производна форма на замечтая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).