замели

Речник на българския език

1. замели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

замели е производна форма на замета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. замели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

замели е производна форма на замета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. замели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

замели е производна форма на замеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. замели — повелително наклонение, ед. ч.

замели е производна форма на замеля (повелително наклонение, ед. ч.).