замелел

Речник на българския език

1. замелел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замелел е производна форма на замеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замелел — мин. деят. несв. прич. м. р.

замелел е производна форма на замеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).