замела

Речник на българския език

1. замела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

замела е производна форма на замета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. замела — мин. деят. св. прич. ж. р.

замела е производна форма на замета (мин. деят. св. прич. ж. р.).