замезил е

Речник на българския език

1. замезил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замезил е е производна форма на замезя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замезил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замезил е е производна форма на замезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).