замезел

Речник на българския език

1. замезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замезел е производна форма на замезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

замезел е производна форма на замезя (мин. деят. несв. прич. м. р.).