замезвал

Речник на българския език

1. замезвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замезвал е производна форма на замезвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. замезвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

замезвал е производна форма на замезвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. замезвал — мин. деят. св. прич. м. р.

замезвал е производна форма на замезвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. замезвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

замезвал е производна форма на замезвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).