залющвал

Речник на българския език

1. залющвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залющвал е производна форма на залющвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залющвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залющвал е производна форма на залющвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. залющвал — мин. деят. св. прич. м. р.

залющвал е производна форма на залющвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. залющвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

залющвал е производна форма на залющвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).