залютял

Речник на българския език

1. залютял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залютял е производна форма на залютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залютял — мин. деят. несв. прич. м. р.

залютял е производна форма на залютя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. залютял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залютял е производна форма на залютея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. залютял — мин. деят. св. прич. м. р.

залютял е производна форма на залютея (мин. деят. св. прич. м. р.).