залютявал е

Речник на българския език

1. залютявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залютявал е е производна форма на залютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залютявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залютявал е е производна форма на залютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. залютявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залютявал е е производна форма на залютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).