залютявала

Речник на българския език

1. залютявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залютявала е производна форма на залютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. залютявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залютявала е производна форма на залютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. залютявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

залютявала е производна форма на залютявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. залютявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

залютявала е производна форма на залютявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).