залютил съм

Речник на българския език

1. залютил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

залютил съм е производна форма на залютя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. залютил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

залютил съм е производна форма на залютя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).