залютил е

Речник на българския език

1. залютил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залютил е е производна форма на залютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залютил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залютил е е производна форма на залютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).