залюти

Речник на българския език

1. залюти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

залюти е производна форма на залютя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. залюти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

залюти е производна форма на залютя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. залюти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

залюти е производна форма на залютя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. залюти — повелително наклонение, ед. ч.

залюти е производна форма на залютя (повелително наклонение, ед. ч.).