залютеела

Речник на българския език

1. залютеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залютеела е производна форма на залютея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. залютеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

залютеела е производна форма на залютея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).