залюляла

Речник на българския език

1. залюляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залюляла е производна форма на залюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. залюляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

залюляла е производна форма на залюлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).