залюлял

Речник на българския език

1. залюлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залюлял е производна форма на залюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залюлял — мин. деят. св. прич. м. р.

залюлял е производна форма на залюлея (мин. деят. св. прич. м. р.).