залюля

Речник на българския език

1. залюля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

залюля е производна форма на залюлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. залюля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

залюля е производна форма на залюлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).