залюлеело е

Речник на българския език

1. залюлеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залюлеело е е производна форма на залюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).