залюлеело

Речник на българския език

1. залюлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залюлеело е производна форма на залюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залюлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

залюлеело е производна форма на залюлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).