залюлеел

Речник на българския език

1. залюлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залюлеел е производна форма на залюлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залюлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

залюлеел е производна форма на залюлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).