залъкатушило е

Речник на българския език

1. залъкатушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залъкатушило е е производна форма на залъкатуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залъкатушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залъкатушило е е производна форма на залъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).