залъкатушило

Речник на българския език

1. залъкатушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залъкатушило е производна форма на залъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залъкатушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

залъкатушило е производна форма на залъкатуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).