залъкатушили

Речник на българския език

1. залъкатушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

залъкатушили е производна форма на залъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. залъкатушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

залъкатушили е производна форма на залъкатуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).