залъкатушила

Речник на българския език

1. залъкатушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залъкатушила е производна форма на залъкатуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. залъкатушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

залъкатушила е производна форма на залъкатуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).