залъготило е

Речник на българския език

1. залъготило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залъготило е е производна форма на залъготя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залъготило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залъготило е е производна форма на залъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).