залъготила

Речник на българския език

1. залъготила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залъготила е производна форма на залъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. залъготила — мин. деят. св. прич. ж. р.

залъготила е производна форма на залъготя (мин. деят. св. прич. ж. р.).