залъготил

Речник на българския език

1. залъготил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залъготил е производна форма на залъготя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залъготил — мин. деят. св. прич. м. р.

залъготил е производна форма на залъготя (мин. деят. св. прич. м. р.).