залъготи

Речник на българския език

1. залъготи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

залъготи е производна форма на залъготя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. залъготи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

залъготи е производна форма на залъготя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. залъготи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

залъготи е производна форма на залъготя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. залъготи — повелително наклонение, ед. ч.

залъготи е производна форма на залъготя (повелително наклонение, ед. ч.).