залъготело

Речник на българския език

1. залъготело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залъготело е производна форма на залъготя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залъготело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

залъготело е производна форма на залъготя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).