залъготел

Речник на българския език

1. залъготел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залъготел е производна форма на залъготя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залъготел — мин. деят. несв. прич. м. р.

залъготел е производна форма на залъготя (мин. деят. несв. прич. м. р.).