залояло

Речник на българския език

1. залояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залояло е производна форма на залоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

залояло е производна форма на залоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).