залочил

Речник на българския език

1. залочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залочил е производна форма на залоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залочил — мин. деят. св. прич. м. р.

залочил е производна форма на залоча (мин. деят. св. прич. м. р.).