залочело

Речник на българския език

1. залочело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залочело е производна форма на залоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залочело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

залочело е производна форма на залоча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).