залочела

Речник на българския език

1. залочела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

залочела е производна форма на залоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. залочела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

залочела е производна форма на залоча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).