залостил

Речник на българския език

1. залостил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

залостил е производна форма на залостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. залостил — мин. деят. св. прич. м. р.

залостил е производна форма на залостя (мин. деят. св. прич. м. р.).