залостело

Речник на българския език

1. залостело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залостело е производна форма на залостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залостело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

залостело е производна форма на залостя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).