заломотел

Речник на българския език

1. заломотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заломотел е производна форма на заломотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заломотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заломотел е производна форма на заломотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).