залоили

Речник на българския език

1. залоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

залоили е производна форма на залоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. залоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

залоили е производна форма на залоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).