залепяло

Речник на българския език

1. залепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залепяло е производна форма на залепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залепяло е производна форма на залепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. залепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

залепяло е производна форма на залепям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. залепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

залепяло е производна форма на залепям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. залепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залепяло е производна форма на залепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. залепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

залепяло е производна форма на залепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).