залепило

Речник на българския език

1. залепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

залепило е производна форма на залепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. залепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

залепило е производна форма на залепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).