закътаха

Речник на българския език

1. закътаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

закътаха е производна форма на закътам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закътаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

закътаха е производна форма на закътам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).