закътал

Речник на българския език

1. закътал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закътал е производна форма на закътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закътал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закътал е производна форма на закътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. закътал — мин. деят. св. прич. м. р.

закътал е производна форма на закътам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. закътал — мин. деят. несв. прич. м. р.

закътал е производна форма на закътам (мин. деят. несв. прич. м. р.).