закъта

Речник на българския език

1. закъта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

закъта е производна форма на закътам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. закъта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

закъта е производна форма на закътам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. закъта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

закъта е производна форма на закътам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).