закъсняло

Речник на българския език

1. закъсняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закъсняло е производна форма на закъснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закъсняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

закъсняло е производна форма на закъснея (мин. деят. св. прич. ср. р.).