закъснеел

Речник на българския език

1. закъснеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закъснеел е производна форма на закъснея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закъснеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закъснеел е производна форма на закъснея (мин. деят. несв. прич. м. р.).