закъсвало

Речник на българския език

1. закъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закъсвало е производна форма на закъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закъсвало е производна форма на закъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

закъсвало е производна форма на закъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закъсвало е производна форма на закъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).